върховен

връх (vrǎh, “top, peak”) +‎ -о́вен (-óven)

• IPA^(key): [vɐrˈxɔvɛn]

• Audio:

  (file)

върхо́вен • (vǎrhóven) (adverb върхо́вно)

1. top, upmost, pinnacle (occupying the uppermost position)

   върховна фаза ― vǎrhovna faza ― highest/upmost phase

2. supreme, grand, chief (highest in rank or status)

   върховен съд ― vǎrhoven sǎd ― supreme court

   върховен жрец ― vǎrhoven žrec ― chief priest

3. (figurative or poetic) transcendental, paramount, extreme

   върховни усилия ― vǎrhovni usilija ― great efforts

   върховно преживяване ― vǎrhovno preživjavane ― transcendental experience

• връ́хен (vrǎ́hen)
• върха́т (vǎrhát)
• въ́рхов (vǎ́rhov)

• “върховен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “върховен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010