наместник

By surface analysis, наме́сто (namésto, “instead of”) +‎ -ник (-nik).

• IPA^(key): [nɐˈmɛsnik]

наме́стник • (naméstnik) m (feminine наме́стница)

1. substitute, representative, deputy

   кметски наместник ― kmetski namestnik ― deputy-mayor

   архиерийски наместник ― arhierijski namestnik ― vicar

• заме́стник (zaméstnik), замести́тел (zamestítel)

• “наместник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “наместник”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “намѣ́стникъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 189
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “наместник”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 485

From на- (na-) +‎ ме́сто (mésto) +‎ -ник (-nik).

• IPA^(key): [nɐˈmʲesʲnʲɪk]

• Audio:

  (file)

наме́стник • (naméstnik) m anim (genitive наме́стника, nominative plural наме́стники, genitive plural наме́стников)

1. (historical) deputy, governor-general