притъча
Old Church Slavonic
Alternative forms
- Glagolitic: ⱂⱃⰹⱅⱏⱍⰰ (pritŭča)
Etymology
From Proto-Slavic *pritъča (“tale”), from *pritъknǫti sę (“to happen”).
Noun
притъча • (pritŭča) f
- tale, fable
- parable, allegory
- from the Homily against the Bogumils, 1509-1512:
- нѣстъ христосъ слѣпа просвѣтилъ ни хрома ицѣлилъ ни мрьтва въскрѣсилъ нъ притъчѧ то сѫтъ тъчиѭ и блѧди
- něstŭ xristosŭ slěpa prosvětilŭ ni xroma icělilŭ ni mrĭtva vŭskrěsilŭ nŭ pritŭčę to sǫtŭ tŭčijǫ i blędi
- Christ did not restore any blind person's sight, he cured no cripple, he did not raise the dead; these are only parables.
- from Vita Constantini, 0900500-0900530:
- вꙑ оубо книгꙑ дрьжеще въ рꙋкꙋ, ѡть нихь въсе притъче глаголѥте; мꙑ же не тако, нъ ѡть пръсꙇи все моудрости ꙗко погльщьше износимь ѥ.
- vy ubo knigy drĭžešte vŭ ruku, otĭ nixĭ vŭse pritŭče glagoljete; my že ne tako, nŭ otĭ prŭsii vse mudrosti jako poglĭštĭše iznosimĭ je.
- Why is it you hold the Scriptures in hand, and recite all parables from it? However, we do not do so, but take all wisdom from the heart as though it were absorbed.
- from the Homily against the Bogumils, 1509-1512:
- proverb, saying
Declension
| singular | dual | plural | |
|---|---|---|---|
| nominative | притъча pritŭča |
притъчи pritŭči |
притъчѧ pritŭčę |
| genitive | притъчѧ pritŭčę |
притъчоу pritŭču |
притъчь pritŭčĭ |
| dative | притъчи pritŭči |
притъчама pritŭčama |
притъчамъ pritŭčamŭ |
| accusative | притъчѫ pritŭčǫ |
притъчи pritŭči |
притъчѧ pritŭčę |
| instrumental | притъчеѭ pritŭčejǫ |
притъчама pritŭčama |
притъчами pritŭčami |
| locative | притъчи pritŭči |
притъчоу pritŭču |
притъчахъ pritŭčaxŭ |
| vocative | притъче pritŭče |
притъчи pritŭči |
притъчѧ pritŭčę |
References
- Nikolić, Svetozar (1989) Staroslovenski jezik: Pravopis, glasovi, oblici, Beograd