трън
Bulgarian
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *tьrnъ.
Pronunciation
- IPA(key): [trɤn]
Noun
трън • (trǎn) m
- prickle, thorn, prong (pointy appendage)
- от трън на глог (idiom)
- ot trǎn na glog
- out of the frying pan into the fire
- (literally, “from a prick into a hawthorn”)
- thistle, bristle (prickly plant)
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | трън trǎn |
тръ́нове trǎ́nove |
| definite (subject form) |
тръ́нът trǎ́nǎt |
тръ́новете trǎ́novete |
| definite (object form) |
тръ́на trǎ́na | |
| count form | — | тръ́на trǎ́na |
Derived terms
toponyms
- Трън (Trǎn)
- Търна́ва (Tǎrnáva)
- Тъ́рново (Tǎ́rnovo)
nouns
- (collective) тръна́к (trǎnák)
- (augmentative) тръни́ще (trǎníšte)
- тръ́нка (trǎ́nka, “blackthorn”)
- (diminutive) тръ́нче (trǎ́nče)
adjectives
- тръни́ст (trǎníst)
- трънли́в (trǎnlív)
- тръ́нски (trǎ́nski)
- тъ́рнов (tǎ́rnov) (dialectal)
verbs
- тръня́сам pf (trǎnjásam), тръня́свам impf (trǎnjásvam)
References
- “трън”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- “трън”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
- Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “трьнь”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 367
- “трьнъ”, in Старобългарски речник [Dictionary of Old Bulgarian] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2025