хармония

Ultimately from Ancient Greek ἁρμονία (harmonía, “agreement”). Akin to native Bulgarian ра́вен (ráven, “equal”).

• IPA^(key): [xɐrˈmɔnijɐ]

хармо́ния • (harmónija) m (relational adjective хармо́ничен)

1. harmony, accord

• хармо́ника (harmónika, “accordion”)
• хармони́чен (harmoníčen, “harmonic”)

• “хармония”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “хармония”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

• монархия (monarhija)