щене
Bulgarian
Etymology
From Proto-Slavic *ščenę.
Pronunciation
- IPA(key): [ʃtɛˈnɛ]
Noun
щене́ • (štené) n
- (dialectal) cub (young of caniformia: dogs, wolves, bears, foxes, musteloidea)
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | щене́ štené |
щене́та štenéta |
| definite | щене́то štenéto |
щене́тата štenétata |
Derived terms
- щеня́ се (štenjá se, “to begot (for caniformia)”)
- щене́ц (štenéc, “older cub”)
Related terms
- че́до (čédo, “child”)
References
- “щене”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “щенѧ́, -ета”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 596