върховие

From връх (vrǎh, “peak, top”) (u-stem) +‎ -ие (-ie).

• IPA^(key): [vɐrˈxɔviɛ]

• Audio:

  (file)

върхо́вие • (vǎrhóvie) n (relational adjective върхо́вен)

1. (dialectal, collective) high elevation, highland

   Synonyms: висо́чие (visóčie), би́ло (bílo)

   Antonym: низо́вие (nizóvie)

2. (obsolete) topness

• Върхо́вие (Vǎrhóvie) (toponym)

• върхо́венство (vǎrhóvenstvo, “supremacy”)
• върхо́вост (vǎrhóvost, “topness”)
• въ́ршина (vǎ́ršina), върха́р (vǎrhár, “hamper”)