мит
See also: Appendix:Variations of "mit"
Bulgarian
Etymology 1
Inherited from Proto-Slavic *mitъ, formally a t-participle of unattested *miti (“to pass, to proceed”) (see factitive extension *mijati).
Adjective
мит • (mit) (dialectal)
- slant, wry, uneven
- мита греда ― mita greda ― a slant beam
- шия на митo ― šija na mito ― to sew askew/unevenly
Declension
| singular | plural | |||
|---|---|---|---|---|
| masculine | feminine | neuter | ||
| indefinite | мит mit |
ми́та míta |
ми́то míto |
ми́ти míti |
| definite (subject form) |
ми́тият mítijat |
ми́тата mítata |
ми́тото mítoto |
ми́тите mítite |
| definite (object form) |
ми́тия mítija | |||
| singular | plural | |||
|---|---|---|---|---|
| masculine | feminine | neuter | ||
| indefinite | по́-ми́т pó-mít |
по́-ми́та pó-míta |
по́-ми́то pó-míto |
по́-ми́ти pó-míti |
| definite (subject form) |
по́-ми́тият pó-mítijat |
по́-ми́тата pó-mítata |
по́-ми́тото pó-mítoto |
по́-ми́тите pó-mítite |
| definite (object form) |
по́-ми́тия pó-mítija | |||
| singular | plural | |||
|---|---|---|---|---|
| masculine | feminine | neuter | ||
| indefinite | на́й-ми́т náj-mít |
на́й-ми́та náj-míta |
на́й-ми́то náj-míto |
на́й-ми́ти náj-míti |
| definite (subject form) |
на́й-ми́тият náj-mítijat |
на́й-ми́тата náj-mítata |
на́й-ми́тото náj-mítoto |
на́й-ми́тите náj-mítite |
| definite (object form) |
на́й-ми́тия náj-mítija | |||
Derived terms
adjectives
- намит (namit)
- обмит (obmit)
Related terms
- ми́там се (mítam se), ми́ткам (mítkam, “to roam, to wander”)
- мимо (mimo, “along”)
- ми́нат (mínat, “passed, traversed”) (t-participle of ми́на pf (mína, “to pass”))
References
- Nayden Gerov (1899) “ми́тꙑй; -тъ, -та, -то”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 70
- Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит³”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131
- “митѣ”, in Старобългарски речник [Dictionary of Old Bulgarian] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2025
Etymology 2
Inherited from Proto-Slavic *mytъ.
Participle
мит • (mit)
- indefinite masculine singular past passive participle of ми́я (míja, “to wash”)
Related terms
- ми́тие (mítie, “cleansing”) (obsolete)
- ми́тка (mítka, “dishcloth”)
References
- Nayden Gerov (1899) “мꙑ́тꙑй; -тъ, -та, -то”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][2] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 97
- Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит²”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131
Etymology 3
Borrowed from Ancient Greek μῦθος (mûthos).
Noun
мит • (mit) m
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | мит mit |
ми́тове mítove |
| definite (subject form) |
ми́тът mítǎt |
ми́товете mítovete |
| definite (object form) |
ми́та míta | |
| count form | — | ми́та míta |
Derived terms
- мити́чен (mitíčen, “mythical”)
References
- “мит¹”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
- Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит¹”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131
Evenki
Etymology
Akin to Even мут (mut), Proto-Tungusic *münti (“we (incl.)”).
Pronoun
мит • (mit)
- we (inclusive)
Macedonian
Etymology
Borrowed from Ancient Greek μῦθος (mûthos).
Pronunciation
- IPA(key): [mit]
- Rhymes: -it
Noun
мит • (mit) m (relational adjective митски)
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | мит (mit) | митови (mitovi) |
| definite unspecified | митот (mitot) | митовите (mitovite) |
| definite proximal | митов (mitov) | митовиве (mitovive) |
| definite distal | митон (miton) | митовине (mitovine) |
| vocative | миту (mitu) | митови (mitovi) |
| count form | — | мита (mita) |
Northern Yukaghir
Etymology
From Proto-Yukaghir *mit
Pronoun
мит (mit)
Related terms
| singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1st person | 2nd person | 3rd person | 1st person | 2nd person | 3rd person | |
| nominative | мэт (met) | тэт (tet) | тудэл (tudel) | мит (mit) | тит (tit) | титтэл (tittel) |
| accusative | мэт (met) мэтул (metul) мэтханэ (metqane) |
тэт (tet) тэтул (tetul) тэтханэ (tetqane) |
тудэл (tudel) тудэҕанэ (tudehane) тудэҕалэ (tudehale) |
мит (mit) митул (mitul) митханэ (mitqane) |
тит (tit) титул (titul) титханэ (titqane) |
титтэл (tittel) титтэҕанэ (tittehane) |
| absolutive | мэтэк (metek) | тэтэк (tetek) | тудэл (tudel) | митэк (mitek) | титэк (titek) | титтэл (tittel) |
| ergative | мэт (met) | тэт (tet) | туд (tud) | мит (mit) | тит (tit) | титт (titt) |
| dative | мэтинь (metiņ) | тэтинь (tetiņ) | тудинь (tudiņ) | митинь (mitiņ) | титинь (titiņ) | титтинь (tittiņ) |
| locative | мэтха (metqa) | тэтха (tetqa) | тудэҕа (tudeha) | митха (mitqa) | титха (titqa) | титтэҕа (titteha) |
| ablative | мэтхат (metqat) | тэтхат (tetqat) | тудэҕат (tudehat) | митхат (mitqat) | титхат (titqat) | титтэҕат (tittehat) |
| prolative | мэтхан (metqan) | тэтхан (tetqan) | тудэҕан (tudehan) | митхан (mitqan) | титхан (titqan) | титтэҕан (tittehan) |
| comitative | мэтньэҥ (metņeŋ) | тэтньэҥ (tetņeŋ) | тудэньэҥ (tudeņeŋ) | митньэҥ (mitņeŋ) | титньэҥ (titņeŋ) | титтэньэҥ (titteņeŋ) |
Determiner
мит (mit)
References
- Nikolaeva, Irina (2006) A Historical Dictionary of Yukaghir (Trends in Linguistics Documentation; 25), Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 269
- Kurilov, Гаврил (2001) Юкагирско-русский словарь, Novosibirsk: Nauka
Ossetian
Noun
мит • (mit)
Serbo-Croatian
Etymology
From Ancient Greek μῦθος (mûthos, “word, humour, companion, speech, account, rumour, fable”).
Noun
ми̑т m inan (Latin spelling mȋt)
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| nominative | мит | митови |
| genitive | мита | митова |
| dative | миту | митовима |
| accusative | мит | митове |
| vocative | мите | митови |
| locative | миту | митовима |
| instrumental | митом | митовима |
Southern Yukaghir
Etymology
From Proto-Yukaghir *mit.
Pronunciation
- IPA(key): [ˈmɪt]
- Rhymes: -it
- Hyphenation: мит
Pronoun
мит (mit) (possessive determiner мит, possessive pronoun митльэ, emphatic pronoun митидиэ)
Derived terms
| singular | plural | ||
|---|---|---|---|
| nominative | мэт (met) | мит (mit) | |
| predicative | мэтэк (metek) | митэк (mitek) | |
| accusative (I) | мэтул (metul) | митул (mitul) | |
| accusative (II) | мэткэлэ (metkele) | миткэлэ (mitkele) | |
| instrumental | мэтин (metin) | митин (mitin) | |
| dative | мэтлэ (metle) | митлэ (mitle) | |
| locative | мэткэ (metke) | миткэ (mitke) | |
| ablative | мэткэт (metket) | миткэт (mitket) | |
| prolative | мэткэн (metken) | миткэн (mitken) | |
| comitative | мэтньэ (metnʹe) | митньэ (mitnʹe) | |
See also
| singular | plural | ||
|---|---|---|---|
| first person | мэт (met) | мит (mit) | |
| second person | тэт (tet) | тит (tit) | |
| third person | тудэл (tudel) | титтэл (tittel) | |
Determiner
мит (mit)
See also
| determiner | pronoun | |||
|---|---|---|---|---|
| singular | plural | singular | plural | |
| first person | мэт (met) | мит (mit) | мэтльэ (metlʹe) | митльэ (mitlʹe) |
| second person | тэт (tet) | тит (tit) | тэтльэ (tetlʹe) | титльэ (titlʹe) |
| third person | тудэ (tude) | титтэ (titte) | тудэльэ (tudelʹe) | титтэльэ (tittelʹe) |
References
- I. A. Nikolaeva, V. G. Shalugin (2002) Словарь Юкагирско-русский и русско-юкагирский (Верхнеколымский диалект) [Yukaghir-Russian and Russian-Yukaghir dictionary (Upper Kolyma dialect)], Saint Petersburg: Дрофа, →ISBN, page 41
- Elena Maslova (2003) A Grammar of Kolyma Yukaghir, Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 233