напон
Bulgarian
Etymology
O-grade deverbal of напъ́на (napǎ́na, “to strain”). Diachronically, inherited from Proto-Slavic *naponъ.
In the standard language, superseded by its 0-grade doublet на́пън (nápǎn).
Pronunciation
- IPA(key): [ˈnapon]
- IPA(key): [nɐˈpɔn] (dialectal)
Noun
на́пон or напо́н • (nápon or napón) m (obsolete)
Declension
| singular | |
|---|---|
| indefinite | на́пон nápon |
| definite (subject form) |
на́понът náponǎt |
| definite (object form) |
на́пона nápona |
Derived terms
verbs
- напоня pf (naponja), напоням impf (naponjam)
nouns
- (state) напо́ница (napónica)
- (instrumental noun) на́понка (náponka)
References
- Nayden Gerov (1899) “на́понъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language][1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 201
- Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “напон”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 498
Macedonian
Etymology
Inherited from Proto-Slavic *naponъ.
Pronunciation
- IPA(key): [ˈnapɔn]
Audio: (file)
Noun
напон • (napon) m (relational adjective напонски)
Declension
| singular | plural | |
|---|---|---|
| indefinite | напон (napon) | напони (naponi) |
| definite unspecified | напонот (naponot) | напоните (naponite) |
| definite proximal | напонов (naponov) | напониве (naponive) |
| definite distal | напонон (naponon) | напонине (naponine) |
| vocative | напону (naponu) | напони (naponi) |
| count form | — | напона (napona) |
References
- “напон” in Дигитален речник на македонскиот јазик (Digitalen rečnik na makedonskiot jazik) [Digital dictionary of the Macedonian language] − drmj.eu
Serbo-Croatian
Pronunciation
- IPA(key): /nǎːpon/
- Hyphenation: на‧пон
Noun
на́пон m inan (Latin spelling nápon)